Алхимия и творчество
Това, което е известно като Великата работа в алхимията, е представено като процес на преобразуване на оловото в злато. Алхимикът работеше над своите алембици, като майсторски наблюдаваше превръщането на оловото в калай, калай в желязо, желязо в мед, мед в сребро и сребро в злато. Документацията на алхимиците за тези етапи на трансформация е изключително сложна и мистериозна и е очевидно, че каквото и да е друго може да е вярно, този процес на Великото дело е бил разглеждан с най-голяма тежест и уважение.
Основното предизвикателство, което един алхимик е поел в тази задача, е да превърне субстанция с малка или никаква стойност в една от най-високите стойности. Всъщност в някои случаи Алхимикът дори не е използвал олово като своя prima materia, а е започнал с гнило основно вещество, като екскременти или гниещо месо! Задачата беше да се извлече, пречисти, дестилира това, което е божествено, от изходната субстанция и да се изгори всичко, което размива неговото съвършенство, без по никакъв начин да му се навреди.
Не Обикновеното злато
Има някаква причина да се смята, че алхимиците наистина са провеждали реални химически експерименти от този вид, тъй като съвременната наука наистина има своите корени в операциите на тези пионери. Въпреки това мнозина твърдят, че истинската стойност на алхимичното писане върху Великото дело не се крие в приноса му към науката, а в приноса му към духовността.
Психоаналитикът Карл Юнг не вярваше, че алхимиците записват развитието на трансформиращите вещества в чаши и алембици, защото често пишеха изрично: Нашето не ечесто срещанизлато. Това означава, че стойността на техния продукт не може да бъде измерена в земни термини.
Тогава Юнг приема, че техните стремежи не са материални и че тяхната валута осигурява духовна или неземна стойност, а не финансова. Заключението на Юнг беше, че алхимиците - съзнателно или несъзнателно - пишат за етапите на трансформация, които се случват в психиката и човешкото енергийно поле. Просто казано, те пишеха за процеса насублимация.
Сублимация – тоест давъзвишенонещо - е психологически процес на издигане. Да сублимирате означава да издигнете или издигнете психическата енергия до по-високо ниво на съзнание. Правим това през цялото време с нашите плътски инстинкти, мощни емоции или примитивни импулси.
Страхът, агресията и скръбта често се сублимират в фокусирана енергия или стремеж, докато трансформираме тези мощни емоции в горивото, което ни тласка към това, което искаме. Възмущението, когато не му позволяваме да има своя път, може да бъде сублимирано в състрадание, където енергията може да се разреди на по-високо ниво.
Въздържането от храна е древна техника на сублимация, тъй като психическият заряд, генериран от потискането на апетита, в крайна сметка се трансмутира, предизвиквайки повишено състояние на съзнанието.
Този процес на сублимация е представен в древните индуски учения на Кундалини йога. Навита змия - първичната жизнена сила - се намира в долните чакри. Целта на тази йога е да издигне тази сила от по-ниските, по-примитивни и плътски енергийни центрове към по-висшите духовни.
По този начин, в идеалния случай, ние се освобождаваме от робството на копнежа, апетита и привързаността към светските удоволствия в освобождаването на духовния екстаз и мъдростта. Въпреки това, змията е мощен хищник и отприщването на тази сила може да бъде изключително опасно и разрушително, ако не се борави правилно.
Всеки художествен или творчески процес е основно алхимичен, тъй като е сублимация на обикновения опит в съвършена формация на Красотата. Всуров материалв случая е обикновената, светска емоция на художника. Тази суровина, разбира се, няма стойност за никого, тъй като не е оставена сама за себе си. Въпреки това, в ръцете на алхимичния художник, емоциите на индивида могат да бъдат възвишени и сублимирани в произведение на изкуството, което говори от името на цялото човечество и дори може да промени хода на историята.
Една книга, картина, песен или филм имат силата да изваят траекторията на човешката цивилизация по начин, който никоя политическа реч не може да доближи, тъй като изкуството говори директно на сърцето на езика на духа. Такава е силата на изкуството, че дори през период от време, когато много малко внимание се обръща публично на важността на красотата, най-скъпите стоки за продажба са картини и статуи на нашите най-ценни художници и най-скъпите места за на живо са тези с най-величествената архитектура и най-големите културни атракции.
Дори Сикстинската капела обаче е изградена от безполезната преднина на прозаичната емоция на един обикновен човек.
Алхимиците разбиха процеса на трансформация на седем етапа. Тези седем етапа имат своите следствия в художествения процес.
1. Калциниране
По време на калцинирането,суров материалсе запалва и се превръща в пепел. Това е процес на пречистване, при който нечистите съединения се елиминират. Този етап представлява преживяването в реалния свят, което е вдъхновило произведение на изкуството. Художникът е подпален и преживяването в реалния свят е изгорило погрешното схващане, заблудата или фантазията. Това изпитание с огън осигурява песъчинката, която може да се превърне в перла на мъдростта.
2. Разтваряне
На втория етап Алхимикът потапя пепелта във вода, за да се разтвори. Това представлява отдаване на съзнателната воля в творческата работа. На този етап оставяме вдъхновението си да отиде там, където иска, дори и да не разбираме как може да работи или какво може да означава. Точно както водата е течна и безформена, през този етап художникът не се тревожи за граници или граници. Не е необходимо да има смисъл; трябва само да ни привлече.
3. Раздяла
Това е етап на пресяване и филтриране. По време на Раздялата алхимикът и художникът изолират това, което е достойно да бъде спасено, и изхвърлят това, което е неизползваемо.
4. Съвпад
По време на този етап Алхимикът успява да създаде първото органично съединение – тоест различните елементи, събрани в едно цяло. В художествения процес това може да прояви първата чернова на произведението или поне първият път, когато се прозира някакво чувство за холизъм. Това вече не е случаен цвят, а картина на нещо. Това вече не е хаотичен шум, защото идва нещо като кохерентна мелодия.
5. Ферментация
Този етап води до повишаване на потентността чрез гниене или разлагане. Точно както алкохолът придобива силата си чрез вид гниене, така произведението на изкуството се издига чрез ферментация. На този етап художникът узрява и концентрира парчето, като позволява на части от творбата да умрат. Понякога човек трябва да остави любимите си части на пода на стаята за рязане, за да може работата да намери цялост; или както каза великият писател Уилям Фокнър, трябва да можете да убиете любимите си.
6. Дестилация
На този етап веществото се вари многократно и кондензацията му се събира. Крайният продукт е силно концентрирана есенция. Тук художникът усъвършенства и пречиства парчето, което до голяма степен е завършено, с изключение на най-малките детайли. Това е етапът на усъвършенстване на малките цветчета, които правят произведението с изключителна красота.
7. Коагулация
Коагулацията—сближаването— е последният етап от Алхимичното Велико дело и завършването на сътворението. Тук сме свидетели на чудото на сублимацията, защото нашият първоначален импулс е едновременно доловим и напълно неузнаваем в алхимичното съкровище, което блести пред нас.
